Мислите - трохи отровни, реят се
в безтегловност, призрачни и хаотични.
Вече е различно. Време е да ги прокудя
в земи далечни, да замълчат,
щом не засищат ничий глад.
Защо не съм готова?
Облаци като знамение ме следват
и кръжат над мене – ято дрипаво.
Посоката си сменят нелогично,
скупчват се - огромна планина в небе,
обръгнало на всичко.
Леденият вятър на вълма ...