Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно.
Но е видно негодна за нечий безличен придатък.
Ревността е затвор нетърпим, глупостта – неприсъща.
За неверни адамовци здраво залости си къщата.
Есента ѝ тъгува за лятото с дивните нощи...
Пепеляшка си пази пантофката бална все още...
Но дали среброкосият принц ще я срещне накрая,
го решава Творецът… Един ден и тя ще узнае. ...