anabel7 (Албена Димитрова)
178 6849
6.07.2021 г., 7:30 ч.  

Късна любов 

  Поезия » Любовна, Философска
2406 14 55

Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.

Без остатък, до сетна секунда от земното време.

Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.

Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.

 

От чие ли ребро е, така и не стана понятно.

Но е видно негодна за нечий безличен придатък.

Ревността е затвор нетърпим, глупостта – неприсъща.

За неверни адамовци здраво залости си къщата.

 

Есента ѝ тъгува за лятото с дивните нощи...

Пепеляшка си пази пантофката бална все още...

Но дали среброкосият принц ще я срещне накрая,

го решава Творецът… Един ден и тя ще узнае.

 

Самотата е вече изпитана, вързана в кърпа,

ако с някого другиго принца отново обърка... 


 

Албена Димитрова

6.1. 2021.

София. 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както казахте, всеки има право да изкаже мнение. След като прочетох всички коментари, единственото което усетих е лош привкус за това, че Албена се оправдава, че едно жури е избрало нея, а не някой друг. Също така забелязах, че има хора, които броят за колко часа кой колко коментара получава. Не ми е идвало наум, не съм тук със състезателна цел. И не съм против критиката, но нека не е арогантна. В заключение ще напиша, че един приятел от сайта сподели с мен за "Късна любов" следното: "Причината да ти пиша е... поетична! Прочетох /защо ли/ "Късна любов" на Албена. И по лошо, прочетох и коментарите. И сега съм разочарован, удивен, раздвоен и още и още... За поетите и поетесите си мислех и още е така, че са чувствителни, раними, нежни, справедливи, независтливи... изобщо добри хора! Знам, знам, че и те са хора,но да говорят за рейтинг, лауреати, колоси на поезията!? Поезия не се ли пише, защото имаш нужда да го правиш, като излееш на белия лист чувствата си?"
  • Няма злоба. Това са глупости! Просто, хората много трудно комуникират. Сайтът го доказва.
  • Щурчо!💖
  • Както всеки има право да пише/твори каквото си иска, така и всеки има право да изкаже мнение относно написаното, нали? Защо едното право да е право, а другото право да е злоба? Как може да се разсъждава толкова елементарно, не знам
  • Няма нищо лошо в конкурсите! Кой казва това?! Дебатът се прехвърли към вечната тема, що е то класна поезия? Да, всичко е субективно, няма смисъл да се спори. Не познавам лично авторката, нямам отношение към написаното, а към коментарите. С горното стихотворение, тя споделя мисли, емоции, всички правим това. Отново буря в чаша вода.
  • Понеже май вече всичко е казано, бих допълнила само, че е нелепо да се обвинява някой, за това, че е получил награда. Много злоба... Какво доживяхме - да не смеем да кажем, че сме спечелили някоя грамотичка.
  • Всеки може да пише, както си иска. Всеки може да чете, каквото си иска. Свободен избор. Предпочитания различни. Едва ли има завист и злоба. Ама, имало някакво жури, което определяло, кои са най-добрите поети! Кой вярва в това?! Аз не. Чета си и се радвам, по свой собствен избор, дори и на световно неизвестните поети. Забавлява ме лакомията за награди и слава, но и това е човешко. Що се косите, като че ви мине?!
  • Благодаря ти, Иви! Трогната съм...
    Не се опитвай да ги разбираш, защото благородната душа трудно може да разбере завистливата и злобната...
    Но всички сме хора с различни слабости... И всички имаме един прадядо Адам и една прабаба Ева (както съм написала в стихотворението си „Поеми си дъх”). И един Създател!
    Затова трябва да се приемаме каквито сме, да не отвръщаме на удара с удар, на злото - със зло... А да си прощаваме.
    Бъди здрава, обичана и вдъхновена! Бог да те благослови и пази от злото!
  • Животът е поезия! !💖
    Благодаря ти, Бени!
  • И какво ѝ е на късната любов, не разбрах от коментарите! Че помъдрява късно ли?!
    И не понася викове?! Там е проблема . Във виковете! Изтрезнейте. Поезията поне за мен не е математика.
    Ако беше щях да си скъсам всички издадени дипломи. И не, не, не съм министър Цачева. Имах време за всичките!
    Приятели, уважавайте таланта!!! Тази творба заслужава овациите ви.
  • Майсторе, нищо лично, но не всеки може "да постажува при Валери Станков", защото той не допуска кой да е до себе си! Познавам го много добре!

    Благословен ден!
  • На мен, която идея си нямам от рими и не участвам в конкурси тази "полемика" ми идва в повече. Ако имам 20 грамоти от конкурси и 16 стихосбирки, какво доказва това? Че знам теорията, че обмислям и редактирам една творба по 10 пъти... От вас се уча, но поет и пишещ стихове не е едно и също. Поне за мен.
  • Латинка, не казвам, че не е добра поетеса. Но по мое мнение за сега е още в сянката на тазгодишното жури, за което стана дума. Само ще спомена, че когато преди години критикувах аритмии, асонансни рими и алогизъм в едно от първите й наградени стихотворения, го направих деликатно в лични съобщения. После тя постажува при Валери Станков, овладя ритъма и поизглади изказа. А в стиховете й и сега често има по някоя рима на голичка гласна, колкото да помрачи удоволствието от добрите послания и идеи в тях.
  • Майсторе, Валентина Йотова е много добра поетеса! А кой е по-по най..., времето ще го покаже!

    Здраве и благоденствие на всички откровенци!
  • Да, извинявай, сега прочетох. Разбирам, много е трудно да преценяваш обективно себе си, но трябва да намериш начин да можеш. Лично аз не се доверявам на мнения, моя начин е като сранявам с произведения на автори, които харесвам. Не е важно да печелим нечии конкурси, важно е да печелим конкурсите със себе си
  • Дарина, в коментара ми преди два часа, където съм цитирала себе си от Фейс бук, се съдържа отговора на твоя въпрос.
  • Вижте, хора, разните журита могат да се излагат както искат, но има едно жури - първото през, което минава дадена творба и това е журито на автора на тази творба. Той избира най-доброто от себе си, нали така? И аз съм много учудена, защото Албена има много добри стихове, които съм аплодирала. Албена, ти наистина ли оценяваш високо тази си творба?
  • Валя, "...никому неизвестен и не участващ в конкурси поет" са думи, с които Ив сам определи себе си тук в коментар преди моя. Аз само ги повторих. Не го намирам за възмутително. От целия ми коментар излиза, че твоето мнение е по-авторитетно от неговото. И в това не виждам нищо възмутително. Не разбирам защо ми тикаш под носа стихотворението на Цвета Иванова, след като не аз го подминах преди три год. Да, хубаво е и на мен ми харесва, сложил съм го в избор на редактора. Не съм бил част от журито на конкурса и не знам дали то е било в същия състав., а и между тях не имало съревнование, затова съпоставянето е излишно. Дано не ти се стори възмутително, че намирам членовете на журито за по-авторитетни от теб.
  • Ето част от коментара, който написах под публикацията на Нели Коларова, която цитирах тук преди малко:
    „Чудесен стих, Нели!
    Искам да те поздравя с високото признание, повече от заслужено!
    След церемонията по награждаването, когато се прибрах вкъщи, прочетох алманаха на тазгодишния конкурс, съдържащ избраните от журито творби на двадесетте най-добре представили се автори и аз като теб бях впечатлена от много стойностни стихотворения! И въпреки, че ако бях жури, щях да се затрудня в избора на най-достойните за награда, мога определено да кажа, че твоите две най-много ми харесаха!
    За себе си нищо няма да коментирам, защото никога не съм можела да преценявам творбите си. Разчитала съм на преценката на дъщерите ми и на поети, които аз самата оценявам високо! Поздравявам те, ти си моят фаворит в този конкурс и от сърце ти желая догодина да държиш в ръце статуетката, която аз държах в понеделник тази седмица!””
  • Ето какво написа на стената си във Фейс бук носителката на Втора награда Нели Коларова, от която след конкурса получих покана за приятелство (цитирам): „Здравейте, приятели!
    Понеже времето ми е много ограничено, искам да използвам този спомен, за да споделя с вас, че ми е присъдена II награда в поетичния конкурс "В полите на Витоша".
    Няма да кажа, че мимоходом, без никакви очаквания, съм пуснала три стихотворения за участие. Напротив, имах очаквания и те напълно съвпаднаха с оценката на журито. Защото зная какво точно не ми достигаше. А то е онова голямо, общочовешко послание, което търси конкурсът, по мои наблюдения, и което лауреатката на I награда Албена Димитрова е съумяла да отправи. Поздравления!
    Благодаря на журито за признанието!”
  • Моят случай от тази година, точно с този национален престижен конкурс повтаря казаното от Валя за Цветето преди години. Обади ми се председателят на журито, за да поиска разрешение за включване на стиховете ми в алманаха. Похвали перото ми, разбира се, стана ми и малко тъжно, че нещо не ми е достигнало, прииска ми се да прочета час по-скоро наградените произведения и да видя нивото им. Прочетох само тези на Албена тук в нашия сайт, защото книжката не е достигнала още до мен. Оценяването на едно изкуство винаги е било субективно и съизмиримо само с личните усещания и възприятия, породени от произведението. Журито беше авторитетно и ми се иска да вярвам, че преценката му е била правилна, за да имам смелостта да участвам и в следващи национални конкурси. Само вдъхновение и талант не са достатъчни, затова нека не прекършваме крилата на авторовата надежда!
    А за Валя мога да кажа, че за мен е истински литературен колос!
  • Допускам, че поетичното ми ниво не е на висота, за да се включвам тук, но аз много харесвам някои стихове на Албена, а този, си признавам, че не е "моят". Просто не ме развълнува. Не го разбрах... Искам само да кажа, че дори някой автор много да допада на определена "групичка" или на друг автор, не е задължително всеки стих да се харесва. Казвам го от моя гледна точка. Не може, само защото харесваш някой автор, абсолютно всичко от него да ти харесва и да те вълнува. И обратното! Не е и задължително, само защото нещо е отличено в конкурс, да харесва на всички читатели, да ги трогне и да ги замисли. От друга страна, отново обективно - този път в защита на Албена, ще кажа, че тя не се е самоизбрала и не е нейна вината за неуспеха на останалите участници. Такива мисли ме връхлетяха. Просто споделям и опитвам да бъда обективна.
  • От това ли си възмутена, Силвия, че имам собствено мнение? Че защитих енто по- различно изказване? Защото мен лично ме възмути коментарът на Майстора към Ив - "... никому известни и неучаствали в конкурси..."
    Е, аз съм участвала, даже и в този съм отличавана.
    И констатация, че за цял ден това стихотворение беше отразено само с два коментара е повече от показателна.
  • Много тъжно, че един добър творец се изказва толкова грозно за произведението на друг, при това че той не е нито жури в конкурса, нито е в кожата на Албена. Вале, хората са различни, но е факт, че едни се припознават в близки в усещания, други - не. Освен това, ти пропускаш много важна подробност! Тук никъде не пише, че се случила тази късна любов. Поезията на Албена е общочовешка, това също нека да се отчете. И друго- последно и спирам, защото вече лично се чувствам омерзена да участвам в бой с кал. Албена какво общо има с участието на Цвети - предишна година и защо изобщо намесваш този факт, при положение че конкурса се състои тази година? Сега тя трябва да е виновна и за това ли? Радвай се на радостта на ближния и виж света малко по-отвисоко. Светът се променя зверски. А мисията на пишещия все си мисля, че е благородна. Нали?!
  • Майсторе, дадох паралел със стихотворение, което според мен е класи над това, но НЕ беше нито наградено, нито отличено. В същия конкурс. Горе-долу при същото жури. И ако си спомняш, във фейсбук Цветето избухна, защото й се бяха обадили да й кажат "- Ама много е хубаво, обачееее... Но е много хубаво. " Съжалявам за оценката си, но тя е такава - тук това е съшивано, премисляно и му личи, ама много му личи. Освен това два пъти възвратни форми - си, си. Това си е паразитно отвсякъде, никъде не се котира. Факт.
    Между другото оценка не съм слагала. Много е неприятно, когато поезията не иде от сърце, а е съчинявана. Това тук е съчинявано. Аз като читател няма как да повярвам - защото късната любов не чака да бъде дарена, тя не спи зимен сън, тя те връхлита, без да пита, осъзнаваш колко невъзможна е и пак не искаш да избягаш, искаш да я изживееш с цялата болка, която носи. Това не е съдбовно. Само по филмите го има.
  • Валя, тук няма двустишия (мн.ч.) има само едно. Предполагам, визираш съседното римуване, което вероятно също е демоде по твоите представи. "Ако разджуркате двустишията, ще получите още пет подобни стихотворения." С това всъщност казваш, че творбата е многопластова, политематична, широкоспектърна, полифонична, раждаща нови творби като магистал на сонетен венец. Нали така.
    Сега ще поясня на новодошлите в сайта.
    Ако някой колега по перо получи признание, не се радваме на успеха му, защото не е от нашата групичка, а гравитира към друга, с която враждуваме. Макар нищо лошо да не сторил никому. Първо да видим от кого получава поздравления. Аха -- не е от нашите. Това е обяснението за поведението на някои коментатори и оценители. Жалко, че творците не са над тия неща.
  • Относно любовта мисля, като Латинка. Щом Бог е Любов, значи любовта е много повече от мъдрост, но неоспоримо включва мъдрост.
    Иначе да "каращисваш" Библията с пепеляшки е... абсурд.
  • Знам, че моят коментар ще ми струва много, адски много. Това стихотворение е кръпка до кръпка. Ако не е заглавието, как ще разберете, че става дума за късна любов? За цял ден под него имаше само два коментара и чак когато Анабел се похвали, че било наградено, виж как напоително заваля. Съгласна съм с Ивайло - и тъй като съм участник и лауреат в много конкурси, мисля, че донякъде мнението ми има тежест. Каква мъдрост дирите в любовта бе, хора - това е лудост, случване, няма план, не се предначертава, чакала да бъде дарена - дрън-дрън. Какъв принц, какво объркване, че и пантофка на Пепеляшка - тия образи вървяха осемдесетте години,модерно беше? Ако разджуркате двустишията, ще получите още пет подобни стихотворения.
    В противовес ви давам едно стихотворение, което участва в същия конкурс 2018 година. И дори не беше отличено.
    Паралела можете да направите сами.

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/pospi-mariya
  • Мненето на неизвестен, неучастващ в конкурси поет няма особена тежест, дори и да бъде изкрещяно многократно от различни трибуни. По-авторитетно е мнението на хора журирали, организирали, печелили конкурси, хора поулярни в творческите среди, занимаващи се професионално с литература. Всеки има право на мнение. Оценяването на творба е своеобразно огледало за сензитивните способности на оценителите й. Един може да види в творбата цяла вселена, друг - нищо.
  • Есента също може да ражда магии.
    Само трябва да вярваш на мъдрите духом.
    Младостта все воюва и уви не разбира,
    че понявга намираш когато изгубиш.

    Поздравления и от мен! Развълнува ме.
  • Майсторе, ако говорим за Божията Любов, има ли по-мъдър от Бог? Но ако говорим за светската любов, то в Библията пише, че светската мъдрост е глупост за Бога: "Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?" (Коринтяни 1:20). Тоест в светската любов липсва мъдрост.
    Хубава вечер на всички!
  • Подарък е за златната сватба на едни съседи от миналия август. Много са ми забавни като за нещо се карат, а в същото време така се грижат един за друг. За някои неща няма възраст.

    Късна ли е, зряла ли е, има ли значение определението, щом е любов?

    Тяхната есен

    С целувката на зрялата любов,
    обгрижва есента земята.
    Тежат листата, пороища
    и жеги надживели,
    и уморено капят, а тревата,
    от стъпки влюбени в нощта,
    привела прегорялата снага
    очаква да заспи в снега.
    До вчера палаво момче,
    преминало през пролет,
    знойно лято, сега в очите ѝ чете
    неказаните думи, старо злато.
    Момичето отдавна е жена,
    узряла като отлежало вино,
    очите същите - игриво светят
    с нестихналия плам на младостта.
    И двамата - ръка в ръка,
    ще минат зрялата си есен
    към ледената бяла зима.
    Не се страхуват от студа -
    с жарта на вечно влюбените
    си сърца ще сгреят огъня
    на негасената камина...
  • Майсторе, дори само Вашето одобрение ми е достатъчно, за да бъда неуязвима за подобни индивиди... Благодаря Ви много, първата ми награда от конкурс беше от жури, чийто председател бяхте Вие, без да ме познавате, не бяхме се срещали нито веднъж! Вие сте един от най-почтените и принципни мъже, които съм срещнала в живота си! Бог да Ви благослови, вдъхновява и пази от злото!
    И сега с Атанас Капралов и Надежда Захариева се запознах за първи път на церемонията по награждаването.
    Благодаря от сърце и на вас, Светулке, Иване, Марийче, Светле, Светланче, Деа, Норче, Силве, Керанче, Миленче, Елче, Пепи, Младене, Руми, Петре! Трогната съм от думите ви, сърчицата и високите оценки!
    Бъдете здрави, обичани и вдъхновени!
  • Ив, обиждаш не само авторката, но и поети от ранга на Атанас Капралов , Надежда Захариева и Димитър Христов, които бяха жури на конкурса.
    Как помъдрява любовта може би ще узнаеш някой ден. Ако имаш късмет. А пък може и да не узнаеш.
    Поздравления, Албена! Мисля, че можеш и без признанието на Ив. Имаш признанието на признати имена в поезията.
  • Според мен няма късна любов. Много ми хареса!
  • Поздравления Албена! Самотата си я вързала - браво и стихото не е за всички Адамовци!
  • Наденце, не се ядосвай, скъпа! Аз се засмях като го прочетох. Не смятам да влизам в диалог с подобни личности, безсмислено е. Изразил си е мнението, вкусове различни... Не бих напуснала сайта заради него или някой друг, защото тук си ти и още немалко майстори на поезията и прозата, които чета с голямо удоволствие!
    Благодаря ти за подкрепата, за сърчицето, за високата оценка!
    Бъди здрава, обичана, лети високо, защото го умееш! Бог да те благослови, вдъхновява и пази от злото! Прегръщам те!!!
  • Възмутена съм, до дъното на душата си! Колко още творци трябва да напуснат сайта огорчени, за да се намери някой да спре този човек и злобните му и тенденциозни коментари? Кой е той и коя е Албена Димитрова, за да му се позволи да я залива с помия? Извинявай, Бени, че пиша това под прекрасната ти творба, но нямам друг избор.
  • Честита награда и от мен, Бени!
    Впечатляващо стихотворение!
  • Честито, Бени!!!
  • Честита награда, Албенче! Прекрасен стих! Бъди благословена!
  • Красив жадуващ стих!
  • И аз съм от харесалите, да си знаеш... Ако има проблем с принца - викай на помощ - имам дрянова тояга ...
  • Поздравления за хубавото стихотворение и наградата, Бени! Беше удоволствие да прочета.❤⚘⚘⚘⚘⚘⚘⚘
  • Поздравления, Бени!
  • Прекрасна е поезията ти! Приеми и моите поздрави!
  • Страхотно! Поздравления за заслужената награда!🌹
  • Поздравления!!!🌻🍀♥️🌹🌼💐
  • Вдъхновение си, Албенка!! Дерзай все така!! ❤
  • Щастлива съм да те поздравя с престижната награда, присъдена ти за това прекрасно стихотворение, Бени!!!💖 Много се радвам за теб!💕
    Продължавай да покоряваш и други поетични върхове и нека Бог е с теб, миличка!🌹🌹🌹
  • Любовта е всичко! Тя е живот , а животът е любов! Поздравления!
  • Честито признание, Албена! Желая ти творческо дълголетие и много вдъхновение!⚘⚘⚘
  • Благодаря ви, Стойчо, Вики, Роси, Светланче, за топлите коментари, високите оценки и сърчицата!
    Това е едно от двете стихотворения, за които бях удостоена с Първа награда в тазгодишния Национален поетичен конкурс „В полите на Витоша”. Вчера беше награждаването в двора на къщата - музей „Пейо Яворов” в София.
    Радвам се, че ви е харесало!
    Здраве, любов и вдъхновение ви желая!
  • Браво, Албена! Много мъдрост има в думите ти.
  • До последен дъх ще сънувам,
    как летя към любовта:
    като глухар при токуване...
    Дори да ме дебне смъртта!

    Човек не може без любов, дори тя да го убива!
    Поздравления, Албена!
Предложения
: ??:??