25 июн. 2009 г., 23:47

Късометражна смърт 

  Поэзия
558 0 3

Бели са косите ѝ за украса.

И онази бебешка усмивка – няма,

рибешка:

казва ми да заключа след себе си.


Казва ми за парченцата смърт,

подредени грижливо в скрина.

Друго в твоята кутия няма.


Не искам да ме нищиш повече

с черно-белите си лещи:

аз съм прожекция, не кадър,

аз съм късометражната ти смърт,

желаеш ли ме?


Желаеш ли ме? Бялото платно.

Празната зала. Отворената до

празно кутия:



казвам, няма значение.

 

 

 

© Деймиън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??