25.06.2009 г., 23:47 ч.

Късометражна смърт 

  Поезия
557 0 3

Бели са косите ѝ за украса.

И онази бебешка усмивка – няма,

рибешка:

казва ми да заключа след себе си.


Казва ми за парченцата смърт,

подредени грижливо в скрина.

Друго в твоята кутия няма.


Не искам да ме нищиш повече

с черно-белите си лещи:

аз съм прожекция, не кадър,

аз съм късометражната ти смърт,

желаеш ли ме?


Желаеш ли ме? Бялото платно.

Празната зала. Отворената до

празно кутия:



казвам, няма значение.

 

 

 

© Деймиън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??