7 авг. 2009 г., 21:03

Л-Е 

  Поэзия » Другая
569 0 0
Стоя в тъмното на Пътя страшен сляпа...
с невиждащо Сърце...
Стоя на колене и плача, и викам...
няма те...
Преливам в сияние пенливо, с цвят на Страст!
Изгарям в трепет див, необуздан...
Една нечувана, невиждана - самобичуваща се Сласт!
Прозрачните ми колене треперят мълчаливо,
намерили решение на Ребуса голям...
А устните ми тънки жадно търсят Огън в дланите,
подпрени на земята в укор ням...
Стоя така, в тъмното на Пътя страшен, Сляпа - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Все права защищены

Предложения
: ??:??