21 июл. 2016 г., 00:48

Лабилна психика 

  Поэзия
405 1 4

Лабилна психика

 

Морето беше първо. Ти дойде наскоро

и веднага встрани го поизмести.

Със отработен жест вратата ми отвори -

в съдбата си душата моя вмести.

 

И питам се, аз имам ли душа?

Дали "светица" съм или съм грешна,

кога съм права и кога греша,

или това е орис неуспешна?

 

Съмнение ли? - Мисля си за него.

Човъркам прекалено всяка случка.

Дали не е неразрешимо его?

Но... кучката ще си остане кучка!

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??