21 jul 2016, 0:48

Лабилна психика 

  Poesía
406 1 4

Лабилна психика

 

Морето беше първо. Ти дойде наскоро

и веднага встрани го поизмести.

Със отработен жест вратата ми отвори -

в съдбата си душата моя вмести.

 

И питам се, аз имам ли душа?

Дали "светица" съм или съм грешна,

кога съм права и кога греша,

или това е орис неуспешна?

 

Съмнение ли? - Мисля си за него.

Човъркам прекалено всяка случка.

Дали не е неразрешимо его?

Но... кучката ще си остане кучка!

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??