Лабиринт на страстта

25 янв. 2009 г., 08:41

Поэзия

767 0 0

Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях,
ти взриви сърцето ми
и снегът се стопи...
Толкова силно желаех те,
а ти на мълчанието бе лице
обвито в неземна красота.
Такива чувства не бях изпитвал,
сам в лабиринта на страстта.
Защо съдбата с мен се подигра,
в ада бях...
Пожелах сърцето на омъжена жена!

Лабиринт на страстта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения