25 ene 2009, 8:41

Лабиринт на страстта 

  Poesía
768 0 0
Дойде при мен в неделя сутрин,
а твоята черна коса
погълна зимният вятър.
Не знам как ме откри,
толкова самотен аз бях,
ти взриви сърцето ми
и снегът се стопи...
Толкова силно желаех те,
а ти на мълчанието бе лице
обвито в неземна красота.
Такива чувства не бях изпитвал,
сам в лабиринта на страстта.
Защо съдбата с мен се подигра,
в ада бях...
Пожелах сърцето на омъжена жена!

© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??