12 июн. 2009 г., 08:12

Лавина 

  Поэзия
509 0 9

Посоката без теб налучквах в зимна пряспа

и с нещо много скъпо сякаш се разделях.

Ту нейде в синьото изкачвах се и се потапях,

ту в собствена измислица пропадах...

 

Ръце към теб протягах, пак ли закъснели?

И думата добра само насън мълвях ли?

Защо и миговете пак се вкамениха,

защо прозорец е зазидан пак навярно...

 

Защо отново снежен въртоп замота ме...

И с премрежените си очи-лавини,

затрупвах те, затрупвах те  - за да останеш,

алпинисте мой, неусмирими.

 

 

 

 

 

С уважение към Блага Димитрова и нейния мой любим роман "Лавина"!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??