16 янв. 2010 г., 21:18

Лебедово лято... 

  Поэзия » Любовная
560 0 6

Копнежите ми са загнезденото камъче,

в потъпканата сочна кал през пролетта,

на птицата - освободеното й  пламъче,

на детското у мене - тъй безгрижните лета...

Зарята на усмивката ми е звездата ти,

отпиваща те безметежно, като пареща роса,

страхливо пазеща в копринена вода следата ти,

играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...

Сълзиците по ветрилата на очите ми

са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,

а влажността им е потокът на молбите ми,

примесен със червена вада, пълна с стъкълца...

***

Лебед съм!...

Покрит със белоснежна  кожа от любов...

С пера, треперещи от допира със топлото ти тяло,

дълбоко в тебе - аз съм неизречен благослов,

на мислите ти - скритото в недрата на сърцето цяло!

 

 

 

 

 

 

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??