Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти,
отпиваща те безметежно, като пареща роса,
страхливо пазеща в копринена вода следата ти,
играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...
Сълзиците по ветрилата на очите ми
са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,
а влажността им е потокът на молбите ми,
примесен със червена вада, пълна с стъкълца... ...