Леден плен

Студът пера рисувал по стъклото.

И тъй красиви те се мъдрят там,

и както белезите във сърцето

очакват разтапящия огнен плам.

И блещукат снежните картини

показват свойта красота,

а сърцето толкова години

си колекционира самота.

Чудновати хора оглеждат се в стъклата.

Усмихнати, говорят им дори.

А дали е празна в тях душата?!

А дали и в тях боли?!

Стъклото започнало е да се пука,

под натиска на ледената красота.

Но има още огън да мъждука.

Има цвят и в мойта сивота.

И виждам те как и идваш и разваляш

изяществото на замръзналия ден.

За новото сърцето ми отваряш.

Освободи стъклото от ледения плен.