Легендата

29 апр. 2008 г., 10:28

Поэзия

666 0 2

Не ги ли чувате... онези вихри -

от минало вековно се пробуждат те

и дирят в паметта ни черни плитки

на момите, дето скочили в море...

Повлякъл ги сподавен стон в гърдите,

че турските очи се впили в белите лица,

а те, омаяни от свободата на вълните,

предали са на бездна Черна своята съдба...

Кой тук е доблестен, кажи ми, земьо -

ти робска си била, но роби не били момите...

С каква си черна кръв ги ти поила,

та страшната им смърт не ги покрила...

в забвение...

И спомняме си с вихрите и днес -

свободна си, родино,

със глас запей във тяхна чест!