Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите,
че турските очи се впили в белите лица,
а те, омаяни от свободата на вълните,
предали са на бездна Черна своята съдба...
Кой тук е доблестен, кажи ми, земьо -
ти робска си била, но роби не били момите...
С каква си черна кръв ги ти поила,
та страшната им смърт не ги покрила... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up