Скачам във легло от бели рози,
облечена във снежно - бяла риза.
Бас държа, че ти ще бъдеш онзи,
пред когото ще съм самодива.
Взимам въздух от ароматните листа.
Като листенцата животът ми се скъса.
Заспивам и отивам в скритите места.
Там, където не съм една и съща.
Пея с розите.
Накъсвам ги и ги галя с длан.
Те трепкат между пръстите.
Сякаш свирят върху арфен блян. ...