Скачам във легло от бели рози,
облечена във снежно - бяла риза.
Бас държа, че ти ще бъдеш онзи,
пред когото ще съм самодива.
Взимам въздух от ароматните листа.
Като листенцата животът ми се скъса.
Заспивам и отивам в скритите места.
Там, където не съм една и съща.
Пея с розите.
Накъсвам ги и ги галя с длан.
Те трепкат между пръстите.
Сякаш свирят върху арфен блян.
Те рисуват моята съдба.
Те ти подаряват истина с усмивка.
Легло от рози ще си постела
и ще се сгуша в топлата завивка.
В легло от бели рози ще скачам като дете.
С ароматни рози ще намажа своята душа.
Ще успокоя свойто уморено и мъничко сърце
и ще отпия жадно пак от живата вода.
Ще запаля свещички и клечки.
Ще разгоря онзи огън.
Онзи огън нечовешки,
който правеше ме силна.
Легло от рози ще си подаря.
Ще се пречистя от всичко лошо.
Бяла роза ще ти донеса,
за да разбереш, че всичко твое струва много.
Бели спомени ще ти покажа.
Да видиш, че ни очаква нещо наистина добро.
след това ще дойда да ти кажа,
че един такъв бял миг убива всяко зло.
Спокойствието за мен е истински значимо.
Много рядко ще успееш да го създадеш.
Легло от бели рози ми е най-любимо.
Само в този миг сам - себе си ще видиш и съзреш!
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados