14 мая 2009 г., 07:08

Лесна истина 

  Поэзия
886 1 4

                                Лесна истина


                                               
(На сестра ми)

                                               
Аз  винаги раздавах се, без нищо да очаквам.
                                               
Допуснах те в живота си, изпълнен със тъга.
                                               
И всяка малка радост, дори да беше кратка,
                                               
безкрайно галеше изстрадалата ми душа.

                                               
Съдбата ме подхлъзваше и сякаш беше дрога,
                                               
че бяхме неразумни - на хората напук.
                                               
Разбрах житейски истини. Докоснах се до Бога.
                                               
Достатъчно излъгана, реших да спра до тук.

                                               
Сега смирена съм, след толкова безумия, 
                                               
които лесно позволих да ми се случат.
                                               
И смъртно отегчена  съм от празнодумия -
                                               
животът  уж  прекрасен... вече ми е скучен...

 

 

 

© Димена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сестра ти сигурно е прекрасен човек, но отгечението е равно на смърт!
    Бъди до нея!
    Пишеш с душата си!
  • Благодаря ви, момичета!Много сте мили !
  • Много,много красиво!
  • Натъжи ме,мила!Но стихът ти харесах!Прегръщам те!
Предложения
: ??:??