Лесна истина

14.05.2009 г., 7:08 ч.

Поезия

909 1 4

Лесна истина

                                                (На сестра ми)

                                                Аз винаги раздавах се, без нищо да очаквам.
                                                Допуснах те в живота си, изпълнен със тъга.
                                                И всяка малка радост, дори да беше кратка,
                                                безкрайно галеше изстрадалата ми душа.

                                                Съдбата ме подхлъзваше и сякаш беше дрога,
                                                че бяхме неразумни - на хората напук.
                                                Разбрах житейски истини. Докоснах се до Бога.
                                                Достатъчно излъгана, реших да спра до тук.

                                                Сега смирена съм, след толкова безумия,
                                                които лесно позволих да ми се случат.
                                                И смъртно отегчена съм от празнодумия -
                                                животът уж прекрасен... вече ми е скучен...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-05-16T06:12:19+03:00

Сестра ти сигурно е прекрасен човек, но отгечението е равно на смърт!
Бъди до нея!
Пишеш с душата си!
Dimena (Димена)

2009-05-16T03:39:15+03:00

Благодаря ви, момичета!Много сте мили !
stef_bobi (Яна)

2009-05-14T10:14:38+03:00

Много,много красиво!
face04 (Таня Кирилова)

2009-05-14T09:55:26+03:00

Натъжи ме,мила!Но стихът ти харесах!Прегръщам те!