Над ниви златокласни ален
залезът се спуща.
Със сетни сили облакът печален
земята с пелена обгръща.
Провлачва стъпки странникът.
С прощален вой изпраща го
нахален пес. На едри капки чист,
кристален, подемва го дъждът.
Запален огън нейде съска с кален
глас и моли за пощада. Портокален
кръг от слънце се плези
жаден. От вятъра погален, се вее
на чучело перчемът сламен.
Изначален е животът.
Дъхът - провинциален.
© Дита Все права защищены
Браво, Ели...много хубаво...с обич.