19.07.2008 г., 13:15 ч.
Летен дъжд
Над ниви златокласни ален
залезът се спуща.
Със сетни сили облакът печален
земята с пелена обгръща.
Провлачва стъпки странникът.
С прощален вой изпраща го
нахален пес. На едри капки чист,
кристален, подемва го дъждът.
Запален огън нейде съска с кален
глас и моли за пощада. Портокален
кръг от слънце се плези
жаден. От вятъра погален, се вее
на чучело перчемът сламен.
Изначален е животът.
Дъхът - провинциален.
© Дита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хареса ми!
-
Дит,екзотично е и много истинско!Прегръщам те!
-
Поздравче!!!
-
Много е хубаво! Нещо много хубаво има в него - златокласо, алено, сламено и портокалено! Може би още малко да се поседи над него, за да се намерят още по-точните значения /при запазване на римите/ на някои думи. Например сега песът не е "нахален"? "С досаден лай преследва го нахален пес!" - ето така би бил по-нахален!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво, Ели...много хубаво...с обич.