Имала Лили своя мечта,

да си улови, светеща звезда,

Стълбица опряла, на пълната луна,

въдица простряла, хванала една.

Сложила я в клетка, от сребърни перца,

Чудно да огрява и свети през нощта.

Но малката звездица,

оклюмала главица,

спряла да сияе,

спряла да мечтае.

Мъничко момиче, с весели очи,

моля те, при моите дружки ме пусни,

горе на безкрайния, светъл небосвод,

моят дом е моля те, в него ме върни.

Пуснала Лили,

малката звездица,

да се прибере,

при своята сестрица.

В клетка не поставяйте, никога деца,

никоя трептяща, мъничка звезда,

тя ще спре да свети, ще сведе глава,

и ще залинее, по своята луна.