Имала Лили своя мечта,
да си улови, светеща звезда,
Стълбица опряла, на пълната луна,
въдица простряла, хванала една.
Сложила я в клетка, от сребърни перца,
Чудно да огрява и свети през нощта.
Но малката звездица,
оклюмала главица,
спряла да сияе,
спряла да мечтае.
Мъничко момиче, с весели очи,
моля те, при моите дружки ме пусни,
горе на безкрайния, светъл небосвод,
моят дом е моля те, в него ме върни.
Пуснала Лили,
малката звездица,
да се прибере,
при своята сестрица.
В клетка не поставяйте, никога деца,
никоя трептяща, мъничка звезда,
тя ще спре да свети, ще сведе глава,
и ще залинее, по своята луна.
© Ивета Todos los derechos reservados