Ще ви разкажа за една липа...
Не, всъщност точно две са,
пред бяла къщичка - съдба!
Аз - нея и мен тя хареса.
Десети ден ми дават цвят,
от слънцето целунат нежно,
с богат, наситен аромат
в друг свят за миг небрежно
пренася ме... Ще полетя!
В косите ми листа преплита
и с малки слънчеви цветя
ме вдига в полет към зенита.
А щом ме върне у дома
и зимата в уют притихне,
отново златната липа
със своя чай ще ме усмихне.
Прекланям ти се, Непознат!
Ти, който посади липата,
навярно бил си най-богат,
щом правиш днес и мен богата!
© Петя Гечева Все права защищены