Ще ви разкажа за една липа... 

Не, всъщност точно две са,

пред бяла къщичка - съдба! 

Аз - нея и мен тя хареса. 

Десети ден ми дават цвят,

от слънцето целунат нежно, 

с богат, наситен аромат

в друг свят за миг небрежно

пренася ме... Ще полетя!

В косите ми листа преплита

и с малки слънчеви цветя

ме вдига в полет към зенита.

А щом ме върне у дома

и зимата в уют притихне, 

отново златната липа

със своя чай ще ме усмихне. 

Прекланям ти се, Непознат! 

Ти, който посади липата, 

навярно бил си най-богат,

щом правиш днес и мен богата!