корени
клони
птици на път
есен е
лятото тръгна на юг
в празните паркове скита нощта
спъва се
в купища златни листа
сгушени в пейките спят ветрове
няма ги
волните ни гласове
споменът връща ме
в нашия свят
стигане
нямахме в онзи миг свят
кестени ронят се както преди
топъл дъх
светъл смях
дни без бодли
кламери
клаксони
време без плът
бие сърцето ти
в моята гръд
…
любовта шепне ми:
“нямат вина
младостта старостта и (п)есента”
___________________________
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены