корени

клони

птици на път
есен е

лятото тръгна на юг
в празните паркове скита нощта
спъва се

в купища златни листа
сгушени в пейките спят ветрове
няма ги

волните ни гласове
споменът връща ме

в нашия свят
стигане

нямахме в онзи миг свят
кестени ронят се както преди
топъл дъх

светъл смях

дни без бодли

кламери

клаксони
време без плът

бие сърцето ти
в моята гръд

…

любовта шепне ми:

“нямат вина

младостта старостта и (п)есента”

___________________________

с тази песен...   =>>>