Логика

3 июн. 2017 г., 17:43

Поэзия

407 2 4

Развалихме на Господ мечтите

и Земята сега не цъфти.

Риторично все още Го питаме:

От калта ли така, днес смърди?

От калта, дето ползва за хора,

дето с вяра и вдъхна живот?...

Той мълчи, не Му се говори.

Има право. Все пак е Бог!

А вонята застила Земята.

Лепне кал, а духът изпарен.

"Разпознайте ги по делата",

чувам глас, вътре някъде в мен.

Вървя сред смърдящи творения,

а делата са истински кът.

Разсъждавам във стихотворения

все за правдата и за грехът.

А мечтите на Бог, не са рими.

Те са чисти, перфектни мечти.

Ала цвят във природата има ли,

дето да не прецъфти?

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-04T07:36:47+03:00

Ох, Вал! Нали и природата е дело на БОГ?! Цяла седмица творил шедьоври и накрая, уморен, създал човека. Не видял, че дяволът минал зад гърба му и съсипал последното творение, което пък съсипва целият шедьовър.
Violet_86 (Виолета)

2017-06-04T02:01:12+03:00

Хареса ми тази логика.
LYCKI (Росица Петрова)

2017-06-03T22:44:13+03:00

Вальо, калта не смърди, от нещо друго ще да е...
Поздрав за гневния стих!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-06-03T20:05:04+03:00

Развълнува ме Валентин!