29 июн. 2008 г., 13:20
За миналото нека не говорим
и спомените нежно да приспим!
Вратата на съдбата да отворим
и в спалнята и да се настаним!
Че дългата раздяла не прокуди
надеждата от нашите сърца
и не успяха завистни заблуди
да потушат искрата на страстта.
И не прeкърши бурята стеблото
на крехкото, но жилаво дърво,
с наведена глава си тръгна злото,
останало завинаги само. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация