luda_galq (Галина Събева)
7 9
16 апр. 2007 г., 23:32

Лудост 

  Поэзия
747 0 3

Ти знаеш ли какво е да си полудял?

Ти знаеш ли какво е да чувстваш лудостта?

Когато съм самотна тя тихичко до мен стои...

и тихи, кротки помистли крои...

Да превърне мене в луда,

мъчи се без грам почуда!

И сега усещам, че откачам...

И сега лудостта е тук.

Кара ме да съм чудак,

и всеки май ме гледа пак!

Но нека...

Но нека вперени са в мен

все едни и същи хора!

Как бих го променила аз това,

като не усещам даже моята душа?!

Та тя е толкова безчувствена,

че чак сърцето ми изми...

Ето – лудостта е пак до мен,

и докара ме най-сетне до краен предел!

И да искам, но немога,

и да искам, но не ща

от нея да се отърва!

Нека поне край лудия свят

и аз луда да стана...

Нека поне откача,

та да не виждам сивотата на света!

© Галина Събева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • То този стих е малко старичък, но за сметка на това го харесвам доста. Сега мирогледът ми не е сив а розов. Всичко е перфектно (с малки изключения). Надявам се да открия и тези неща пораждащи живот за които е споменала Мими. Мерси все пак за всичко написано!
  • Елена е права. Тук има неща, които пораждат желанието за живот. Успех мила .
  • Мила Галинка, прочети стиховете на Ангар за Маймунци и Катунци и ще видиш, че светът съвсем не е сив. Прочети разказите на Светлана Лажова и ще видиш, че сивотата не е чак толкова сива. Усмихни се на света, за да ти се усмипне и света. Не се затваряй в себе си, тук ще намериш много приятели. Добре дошла. Тук сме само "шестички".
Предложения
: ??:??