Лудост
Ти знаеш ли какво е да си полудял?
Ти знаеш ли какво е да чувстваш лудостта?
Когато съм самотна тя тихичко до мен стои...
и тихи, кротки помистли крои...
Да превърне мене в луда,
мъчи се без грам почуда!
И сега усещам, че откачам...
И сега лудостта е тук.
Кара ме да съм чудак,
и всеки май ме гледа пак!
Но нека...
Но нека вперени са в мен
все едни и същи хора!
Как бих го променила аз това,
като не усещам даже моята душа?!
Та тя е толкова безчувствена,
че чак сърцето ми изми...
Ето – лудостта е пак до мен,
и докара ме най-сетне до краен предел!
И да искам, но немога,
и да искам, но не ща
от нея да се отърва!
Нека поне край лудия свят
и аз луда да стана...
Нека поне откача,
та да не виждам сивотата на света!
© Галина Събева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
То този стих е малко старичък, но за сметка на това го харесвам доста. Сега мирогледът ми не е сив а розов. Всичко е перфектно (с малки изключения). Надявам се да открия и тези неща пораждащи живот за които е споменала Мими. Мерси все пак за всичко написано!
-
Елена е права. Тук има неща, които пораждат желанието за живот. Успех мила.
-
Мила Галинка, прочети стиховете на Ангар за Маймунци и Катунци и ще видиш, че светът съвсем не е сив. Прочети разказите на Светлана Лажова и ще видиш, че сивотата не е чак толкова сива. Усмихни се на света, за да ти се усмипне и света. Не се затваряй в себе си, тук ще намериш много приятели. Добре дошла. Тук сме само "шестички".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
