laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22 сент. 2012 г., 13:45

Луната 

  Поэзия » Любовная
567 0 6

                                                                „Утеха в синьо и заоблено 
                                                                със перспектива нощ и две, 
                                                                а след това ще се източи 
                                                               като протегнати ръце.”


                                                               из коментар на Довереница (Дочка Василева)

 

Луната ми протегна две  ръце,

прегърна ме и утеши, и стопли.

Наглед студено, лунното сърце

размекна се от нощните ми вопли

 

и в себе си ме скри. Едва сега

съчувствие намерих, нежност, милост.

По устните ми, сухи от тъга,

усмивка плъзна се почти безсилна.

 

Разбрах луната – моята сестра.

Видях лицето ù неразгадано.

Щастлива бях внезапно. А страстта

към тебе се затвори като рана.

 

Луната спря в среднощното небе,

засвети фосфорно по голата ми кожа.

Тя моя изповедница не бе,

но ме разбра. А ти защо не можеш?

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??