„Утеха в синьо и заоблено
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева)
Луната ми протегна две ръце,
прегърна ме и утеши, и стопли.
Наглед студено, лунното сърце
размекна се от нощните ми вопли
и в себе си ме скри. Едва сега
съчувствие намерих, нежност, милост.
По устните ми, сухи от тъга, ...