6 февр. 2024 г., 13:27

Луната 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Свободный стих
687 1 0
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота...
Пръска златно сформато...
Привлича чистото и кара най-спокойното море да се вълнува...
От нея никой не ослепял...
Тя е жив сюреализъм, цялата изпочупена и кратерна...
Отразява повече смисъл, от колкото един нарцис в огледало...
Живее в митове, но е по - жива от всеки,който я не цени...
Истината се вижда не само на светло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонкова Все права защищены

Предложения
: ??:??