Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота...
Пръска златно сформато...
Привлича чистото и кара най-спокойното море да се вълнува...
От нея никой не ослепял...
Тя е жив сюреализъм, цялата изпочупена и кратерна...
Отразява повече смисъл, от колкото един нарцис в огледало...
Живее в митове, но е по - жива от всеки,който я не цени...
Истината се вижда не само на светло...