27 янв. 2013 г., 14:08

Луната и аз 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
2348 0 0
Луната пристъпва със сребърни сандали,
оставя капки звезди по небето.
Оглежда ликът си красив в морето.
И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.
Най-често поглежда в моя прозорец.
Отразява лицето си в моето.
Обича да мени цвета на очите ми
и да споделя с кометите, любовта ми скрита дълбоко в сърцето.
Луната ме милва с диамантени пръсти,
диша с мене аромата на нощните цветя.
Обича да плаче и да се смее нямо,
за любовта си несподелена към слънцето, тя ми е сестра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »