Луната пристъпва със сребърни сандали,
оставя капки звезди по небето.
Оглежда ликът си красив в морето.
И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.
Най-често поглежда в моя прозорец.
Отразява лицето си в моето.
Обича да мени цвета на очите ми
и да споделя с кометите, любовта ми скрита дълбоко в сърцето.
Луната ме милва с диамантени пръсти,
диша с мене аромата на нощните цветя.
Обича да плаче и да се смее нямо,
за любовта си несподелена към слънцето, тя ми е сестра. ...