20 окт. 2007 г., 20:36

Луната - красива, но сива 

  Поэзия
5.0 / 1
1149 0 5
Прибирах се вкъщи - сияеща, жива.
Лягах в леглото, поглеждах небето и виждах луната.
Красива беше, усмихната беше,
на мене се смееше и за мене блестеше - и аз бях щастлива!!!
Сега е различно. Oтново се прибирам,
този път - тъжна... унила...
Сядам на земята, започвам да плача...
поглеждам небето, но нищо не виждам.
Къде е луната? Защо си замина?
Дали наистина ТЯ беше тази, която ме правеше щастлива????
Продължавам да плача - още по-силно...
Тежи в мене нещо, и това е въпроса: "Има ли смисъл да бъда жива, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Все права защищены

Предложения