florablooms (Лиза)
9 26
4 дек. 2010 г., 21:55

Луната над тебе 

  Поэзия
750 0 3

Тъжно е да си самотен, тъжно е да те боли,

да няма кой да те прегърне и мило да те утеши.

Тъжно е навярно да обичаш, да нямаш сили да го споделиш.

Тъжно е, да, зная, но усмихни се ти и виж:

 

Луната свети в небесата с мека светлина,

плахо ни разкрива всяка радост и тъга,

нежно ни докосва със приятна хладина

и тихо се усмихва сякаш на шега.

 

"Ще дойде миг, в който ще настъпи заранта

и в теб ще пламнат слънчеви лъчи,

ще дойде миг - безмълвно обещава тя -

когато щастие ще струи от твоите очи."

 

"Ти недей тъгува - продължава с ласкав глас -

недей да страдаш в очакване на тоз вълшебен час,

потопи се в дълбините на своята душа,

опознай себе си, преди да срещнеш любовта."

 

Такива думи шепне луната над тебе,

успокоява те, както майка своето бебе,

но оставя ти вратичка да помислиш за това

как ще продължиш напред с живота си сега...

© Лиза Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • к'во клише, говореща Луна!!! много симпатичничко! ама любовта е твърде надценена, мани я!
  • Еее, не, тогава вероятно само половината щеше да е клиширано, а колкото до нескопосано написаните стихове - съжалявам, че те отегчиха, така ми дойде да ги напиша.
  • Добре че живеем на тая планета, а не на Марс, където луните са две. Тогава това стихотворение вероятно щеше да има още осемнайсет куплета, все така нескопосни и клиширани.
Предложения
: ??:??