florablooms (Лиза)
9 26
4 dic 2010, 21:55

Луната над тебе 

  Poesía
751 0 3

Тъжно е да си самотен, тъжно е да те боли,

да няма кой да те прегърне и мило да те утеши.

Тъжно е навярно да обичаш, да нямаш сили да го споделиш.

Тъжно е, да, зная, но усмихни се ти и виж:

 

Луната свети в небесата с мека светлина,

плахо ни разкрива всяка радост и тъга,

нежно ни докосва със приятна хладина

и тихо се усмихва сякаш на шега.

 

"Ще дойде миг, в който ще настъпи заранта

и в теб ще пламнат слънчеви лъчи,

ще дойде миг - безмълвно обещава тя -

когато щастие ще струи от твоите очи."

 

"Ти недей тъгува - продължава с ласкав глас -

недей да страдаш в очакване на тоз вълшебен час,

потопи се в дълбините на своята душа,

опознай себе си, преди да срещнеш любовта."

 

Такива думи шепне луната над тебе,

успокоява те, както майка своето бебе,

но оставя ти вратичка да помислиш за това

как ще продължиш напред с живота си сега...

© Лиза Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • к'во клише, говореща Луна!!! много симпатичничко! ама любовта е твърде надценена, мани я!
  • Еее, не, тогава вероятно само половината щеше да е клиширано, а колкото до нескопосано написаните стихове - съжалявам, че те отегчиха, така ми дойде да ги напиша.
  • Добре че живеем на тая планета, а не на Марс, където луните са две. Тогава това стихотворение вероятно щеше да има още осемнайсет куплета, все така нескопосни и клиширани.
Propuestas
: ??:??