30 июл. 2006 г., 19:51

лято 

  Поэзия
1121 0 6
Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ?
А може би мечта ....
Допирът на твоята копринена коса
И гласът ти с детски звън
Разпилян по бриза нейде вън
Дали реалност си ?
А може би магия ...
Отговор по устните ти търся да открия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Русанова Все права защищены

Предложения
: ??:??