30 jul 2006, 19:51

лято 

  Poesía
1073 0 6

Като спомен ти стоиш пред мен

Спомен за отминал летен ден

В твоите очи събран

Сякаш нежен морски блян

 

Дали бе сън ?

А може би мечта ....

Допирът на твоята копринена коса

И гласът ти с детски звън

Разпилян по бриза нейде вън

 

Дали реалност си ?

А може би магия ...

Отговор по устните ти търся да открия

А по кожата ти кадифе

Проплъзва се на капки цялото море

 

Мираж ли бе ?

А може би усмихнато лице ....

Пясък фин се сипеше от твоите ръце

Там на плажа пуст в моето сърце

 

Като спомен ти стоиш пред мен

Спомен за може би отминал летен ден...   

 

© Антония Русанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чесно казано не съм мислила изобщо за рими и др. просто исках да изразя това което чувствам ! Смятам че това е най-важното в поезията и въобще в литературата .
    П.П Благодаря за изкрените мнения по принцип съм доста по-добра в прозата Прочетете мистър денди ! Няма да съжалявате
  • Хубаво е,но тук-там римата е малко стандартна.Постарай се да намираш други думички,съответстващи на римата,а не тези, които ти идват първо на ум.Знам,че ще успееш!Имаш голям потенциал.
  • "Дали реалност си ?
    А може би магия ...
    Отговор по устните ти търся да открия
    А по кожата ти кадифе
    Проплъзва се на капки цялото море"
    Хубаво е, Есенен дъжд!!! Но с нежността, която пишеш, Пролет би ти отивала повече Поздрави!!!
  • Мерси
  • Хареса ми
  • "Дали реалност си ?
    А може би магия ...
    Отговор по устните ти търся да открия
    А по кожата ти кадифе
    Проплъзва се на капки цялото море"

    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??