21 июн. 2020 г., 16:31

Лятото 

  Поэзия
857 2 4

Лятото със сенокосни длани

смее се, безгрижно си свирука.

Праща ми по птици замечтани

писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"

 

Със очи блестящи, тъмносини,

смига ми загадъчно морето.

Палаво ухажват се делфини.

Чайките бродират по небето

 

нежна диря, весела и бяла.

И изписват тайното ми име.

Как без тебе, Лято, съм живяла?

Толкова те чаках... Прегърни ме!

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??