21 jun 2020, 16:31

Лятото 

  Poesía
937 2 4
Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини,
смига ми загадъчно морето.
Палаво ухажват се делфини.
Чайките бродират по небето
нежна диря, весела и бяла.
И изписват тайното ми име.
Как без тебе, Лято, съм живяла?
Толкова те чаках... Прегърни ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??