А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях
денят въртеше палци.
А вечерта - по къс ръкав -
подритваше си камъче.
И в тъмните ни очила
блестеше още юни.
И птици с огнени крила
над нас плетяха струни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.