emil25 (Емил Хаджидиев)
19 0
18 jun 2013, 21:15

Лятото 

  Poesía
647 0 6

 

А беше Лятото - хлапе.

Ревниво и разглезено. -

До коленете му - небе.

И океан - до глезен.

 

Сред облаци от дъжд и смях

денят въртеше палци.

А вечерта - по къс ръкав -

подритваше си камъче.

 

И в тъмните ни очила

блестеше още юни.

И птици с огнени крила

над нас плетяха струни...

 

Ала повя в комина сняг. 

И мигом беше ясно,

че никой не усети как

и Лятото порасна.

 

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??