Лятото си отива

Отива си лятото, отиваш си и ти,

отиваш си до болка уморен.

Отиваш си,

а тези две очи

гледат към мен.

Отива си слънцето,

отиваш си и ти.

Отиваш си,

а още моят ум крещи,

че ме обичаш ти.

Отива си веселбата

и се сменя с тъгата.

Отива си любовта,

но аз все още крещя,

че те обичам все така

и всичко около мен

става една лъжа.

Вижте ме, аз плача,

плача  и се надявам

да не остана в самота.

Дори и слънцето се скри,

и почна да вали.

Вали, тъй както вали

в моята душа -

потънала в самота.

Но ето тук аз ще спра,

защото знам,

че възприемаш това,

като една игра,

игра - с която си отива ЛЮБОВТА...