Отива си лятото, отиваш си и ти,
отиваш си до болка уморен.
Отиваш си,
а тези две очи
гледат към мен.
Отива си слънцето,
отиваш си и ти.
Отиваш си,
а още моят ум крещи,
че ме обичаш ти.
Отива си веселбата
и се сменя с тъгата.
Отива си любовта,
но аз все още крещя,
че те обичам все така
и всичко около мен
става една лъжа.
Вижте ме, аз плача,
плача и се надявам
да не остана в самота.
Дори и слънцето се скри,
и почна да вали.
Вали, тъй както вали
в моята душа -
потънала в самота.
Но ето тук аз ще спра,
защото знам,
че възприемаш това,
като една игра,
игра - с която си отива ЛЮБОВТА...
© Ангелски Греховна Всички права запазени