На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой.
Ще си сипя от голямата водка на Висоцски, та да видя с очи белите нощи.
Ей, така ще се напия- до припадък, до несвяст.
Чак тогава бих могла да обеся от игла до конец всички спомени, които ме боцкат, като ням таралеж.
Аз не обичам драматични любови и лесните- не са ми по мярка.
Искам само едно рамо и една риза, а в замяна ще дам - душата си гола - ей, така да се разходи по теб.
Само не ме връщай обратно - на оназ гара разделна, където и стих
и песен са мъртъв куплет!
06.04.2019г
© Тодорка Атанасова Все права защищены